Beckett

my everything

"Единственото нещастие се състои в това, че ние "излизаме" от работилницата на един знаменит майстор като Страдиварус sui generis, но той вече не е там, за да ни "помири", да ни свърже. Неумели ръце не знаят как да изтръгнат от нас нови звуци и ние преглъщаме дълбоко в себе си това, което никой не успява да изтръгне от нас, защото древният майстор го няма."

Шопен

Нощ е : сега говорят по-гласно всички подскачащи извори. И
моята душа е също подскачащ извор.
Нощ е: сега тепърва се пробуждат всички песни на любовници. И
моята душа е също песен на любовник.
Нещо немирно, неуморно има в мене; то иска да заговори,
Страстно желание за любов има в мене - то самото мълви с езика
на любовта.
Светлина съм аз: ах, да бях нощ! Но това е моята самотност, че
съм опасан със светлина.
........................................................................................................................
Моята бедност, че ръката ми никога не си почива от дару-
ване; това е моята завист, че аз виждам очакващи очи и светли нощи
на копнеж.
О, нещастие на всички дарители! О, затъмнение на моето слънце!
О, жажда за желания! О, палещ глад в насищането.
...........................................................................................................................
Така пееше Заратустра

In alta solitudine


В пълно уединение

възниквайки


бавно

свят

светове


резон

замък

между вековете

значение

среда

музика

после

хармония

слетият свят
на представи
открития
отричания
причастия
пристрастия
преди
суеверия
страст

страст

пак страст

гвоздей
врата
храм
правила
прогнози
развитие

аналитичност

любов

хляб

фантазия

и разкъсване

между трите ли

между световете

против и срещу

бесове

чумата

векове

ера

насилие

брегове

опознаване

география

война

насилие


земя


море


резонанс

вълни

мълния


музика

понякога

дори

и

съединение

тоест

уви


впрочем

хармония


космос


мълчание


повечето

звезди

са

мълчание

безшумен сблъсък на две различни мълчания
необявен дуел
в неточен час и ден

шпага с копринен връх милва гърлото
с нежността на близка усещана смърт
спомени за движения които не са се случвали
по дългите коридори на намеренията

тишина
но не онази глуха пустота в която ни хвърля безразличието
тишина
пълна с любов и раздразнение от любов желание за властване
за надмогване и постигане
желание
без цел

не празен квадрат, а правилен кръг
описва пръста на вдъхновението
То е облечено в дантели с цвят на карамел сметана
кафе и бананови снежинки в непокварената ръка на девойка

бродира шпагата си право в сърцето ми
в сърцето ми е нейният край
но кой би могъл да започне от края"" нали....
в началото стои гореща малка игла
изстиваща на паното забодена в произволна дупчица

пропускливост

възможност
надежда

копринен връх
чисто стъкло
взор
дъх
липсата на целувка

и милиардите малки начини
да обвиеш в тайнственост
непробиваемото желание