Wednesday, February 27

сън:
дърветата - портиери в хотели - алеи дълги колкото и широки
полигони, на които се уча на завои и вървеж  на обратно

бягам бързо от себе си дишам заедно с хронометрите и се замъглявам
от студа във вените 

някъде кожата ти е прозорец на диханията които искам в мен
желанието ми няма значение апатията е по-силна и по-тежка от всички тежести
грейт експектейшънс свършват тъпо пия газирано и ми излиза през носа
пих и от теб а сега излизаш от сънищата ми през скърцащите врати на кошмарите
колкото и да ги блъскаш нямат притваряне затова спести ми драмите

изнасям реч на диктатор на празен площад само някакъв гълъб умира от глад насреща ми
а аз тъпча с тока си кифла пълна с мармалад и размахвам ръце патетично
гласа ми издрезгавява и слънцето ме кара да се потя като стокилограмова продавачка на царевица


----
пристигам обратно в деня
избирам железния мост за педантичната ми двайсетминутна разходка
вече не пиша всяка сутрин
не ям всяка вечер
не излизам с този и онзи
вече не сънувам хубави неща
не сънувам елс в лилаво
нито алекс в летящо такси
не сънувам бъгс който ме завива
не сънувам как срещам еленче
и си говорим приятелски
нищо такова
само видения влудения вероятности
дървета които ме посрещат
листа които ме изпращат
хотели със стотици празни стаи
в които сменям небето като чаршафи
на сутринта
изливам облаците в чашата си и ги пия на бавни глътки
ръка да ми подаде жълъд
април да ми подари дъжд
чакам и не чакам
тръгвам и не тръгвам
говоря и не говоря
пиша и нищо от това
рутина, утринната вежливост на недоспалите

Saturday, February 23

Thursday, February 21

не заспивай в лицето ми
не заспивай в езичето на камбанката
не заспивай в дневните сънища
не събуждай сомнамбулчето
високо колкото кутрето на ръката ми
не го пускай да се разхожда в рамките
на прозорците
може да разбере някак че прозорците
имат свои рамки и да се стресне
което хич не е хубаво

все пак
не стой до мен
не идвай в моята стая на чай и мляко с бисквити

адресът ми е непостоянен
пода ми плава и потъва
понякога се хващам с две ръце за абажура
залюлявам се и наблюдавам как чашите химикалките
се носят по водата от смисли и безсмислички
гледам и с една ръка пиша по тавана
неща които все още са далеч от сивата безнадеждност
все още има зелено и жълто все още разреждам боите със гъдел
и слушам бебешкия плач на малките дни които приспивам

но не заспивай в лицето ми
докато затваря очи и прави драскулки по листа

не ме чакай на кея унесен в жуженето
с щурец на рамото
аз стъпвам тихо
когато и да пристигна
ще ти е трудно да ме усетиш веднага

а не бих стреснала сомнамбулче
високо колкото кутрето на ръката ми
дървото се разлиства и прави улеи и пързалки
ще го оставя да подиша в смолистата къща
хлорофила на нещо което вече ми липсва

Wednesday, February 20

не виждаш ли смисъл в това да направим
малка изложба на сивите опаковки
дори няма да бършем праха по тях
подготви се
за такава дълга изложба
в която ще стоим пред "творенията"
загледани в тях докато не започнем да кихаме
от прах и задух докато не ни заболят коленете
и очите от взиране
а те ни бяха одежди преди
и се оглеждахме в тях суетно
и казвахме "ние творим"
"ние ще бъдем вечни"
и идеите ни прегръщаха
вместо ние тях
разресваха ни
с отровния гребен да ни превърнат в присмех
затягаха омагьосания колан - арогантност
превръщахме се в дрезгави
окончания на нещо което не е започнало
правилно...

всичко това в една малка изложба
би ни изтръгнало нервите
би ни оставило неми
трудно бихме събрали сили да се откъснем
преди да се опаковаме на обратно
в прашните сиви костюми
обезумели от нова идея
че навън ще изглеждаме пак цветни

Sunday, February 17

Tuesday, February 12

Clutchy Hopkins is the man!



супер готина селекция на Clutchy Hopkins
http://www.rbmaradio.com/ARCHIVE.153.0.php?extID=0&showID=759

не мога да им се нарадвам на UBIQUITY
но Clutchy си ми е безспорен любимец последван от Nostalgia 77, Darkleaf, Shawn Lee, Quantic....Grayboy

Monday, February 11

приготовленията никога не са били в мой стил
особено преди важни събития
а сега ще се наложи да подредя всичко перфектно
в салона "Трябва" да усвоя етикета за един ден
да продам рая за две хиляди страници знания
и да подреждам много внимателно чашите от които
никой няма да пие да поставям правилно
ножчетата и виличките с които някой
ще си отреже от мен педантично всичко меко
оставяйки коричките ми да съхнат
в плитки студени чинии

блюдо за онези които никога не са страдали от глад и тишина
суха храна тежка храна ордьовър или просто напоен твърде много сладкиш
от който ти призлява и си тръгваш преди да си допил
френското вино за което съм се постарала
изтисквайки сока на най-твърдите зърна
откъснати от най-високите лозници

непривични са ми всички тези приготовления
непривично ми е притеснението че ще ме дъвчат
с керамични зъбки и ще ме побоцват със сребърни вилични зъбци
непостоянно ми е в тази слугинска престилка от която
духът ми ще се измъкне и ще остане театрално великодушие

не съм постоянна дори в това униние...
тялото ми мълчи
косата ми се усмихва

Sunday, February 10



"Не мога да продължа.

Трябва да продължиш.

Ще продължа."





"Има ли
сектори, които особено ви интересуват? Или просто всичко?", пита единият.


“Цял живот все същите въпроси, все същите отговори",
отвръща другият.


“Краят е в началото и продължаваш обаче", заключава
енигматично третият.

Самюел Бекет





Powered by ScribeFire.

Saturday, February 2

Op.9, No.1 in B Flat Minor - Larghetto - Nocturnes


---
рокли по-леки от пух ще накацат по пролетните дървета и тогава момичетата ще заподскачат ще пеят ще се повдигат една друга ще докосват рамене и пръсти и ще берат плодовете на красивите помисли пролетта топлия дъжд пролетта топлата нощ и съня в който ще разберат
.....
и нищо друго след този танц няма да е толкова важно
и никое протягане към дървото на знанието няма да е толкова лесно
красиво в своя лекомислен и добронамерен танц в полята в меките треви още крехки още достъпни
...

Friday, February 1

cocaine


cocaine, originally uploaded by resurepus.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO