не заспивай в лицето ми
не заспивай в езичето на камбанката
не заспивай в дневните сънища
не събуждай сомнамбулчето
високо колкото кутрето на ръката ми
не го пускай да се разхожда в рамките
на прозорците
може да разбере някак че прозорците
имат свои рамки и да се стресне
което хич не е хубаво

все пак
не стой до мен
не идвай в моята стая на чай и мляко с бисквити

адресът ми е непостоянен
пода ми плава и потъва
понякога се хващам с две ръце за абажура
залюлявам се и наблюдавам как чашите химикалките
се носят по водата от смисли и безсмислички
гледам и с една ръка пиша по тавана
неща които все още са далеч от сивата безнадеждност
все още има зелено и жълто все още разреждам боите със гъдел
и слушам бебешкия плач на малките дни които приспивам

но не заспивай в лицето ми
докато затваря очи и прави драскулки по листа

не ме чакай на кея унесен в жуженето
с щурец на рамото
аз стъпвам тихо
когато и да пристигна
ще ти е трудно да ме усетиш веднага

а не бих стреснала сомнамбулче
високо колкото кутрето на ръката ми
дървото се разлиства и прави улеи и пързалки
ще го оставя да подиша в смолистата къща
хлорофила на нещо което вече ми липсва