търпеливо преливат в тъмнозелено
и ми говорят на вие
а вие кого чакате питат
и кимат заедно с вятъра и ме разбират
отдавна е свършило всичко
пясъка във обувката е изсипан
лентата около местопрестъплението на спомена
е скъсана от следователи и дознатели
които живеят с лупа в сърцата си
####################
записвам 10 дни една дума
сгъвам листчето слюнча пръсти
оформям топчето и пълня дупчиците в бюфета
мисля си дано някой се сети
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
затварям отвръщам изцеждам пластмасов лимон над хартиената салата
ръцете ми се потапят в нищознанието на времето и разговарят
пръст с пръст и се карат кутре срещу показалец палец спори с безимения
\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\
тревата е влажна ще легна в леглото й
ще я гледам
ще знам не много неща
ще се радвам на микроскопичните
ще подслушвам подпочвените води
и ще вярвам в стъпките като в истинска история
////////////
ирония
изменение
система от грешни сравнения
всички числа няма да стигнат
и всички пътища на обратно
но това нито е сън
нито спомен
нито червеят уморен от скучната си вечеря
...
падам над пиесите си като завеса
и дълго стена в празния салон
вдишвайки аромата от смеха на хората
....
киселина злост нокти в деветата чаша на съмнението
...
подпечатай декларация за несигурност
пледоария в която генерираш съмнения по несъществуващата алинея на съвестта
докато се самозащитаваш от глинения човек и верблюдите
времето убива свидетелите
подпечатай с восък
собственото си знамение
и смачкай думите във себе си
и дълго стена в празния салон
вдишвайки аромата от смеха на хората
....
киселина злост нокти в деветата чаша на съмнението
...
подпечатай декларация за несигурност
пледоария в която генерираш съмнения по несъществуващата алинея на съвестта
докато се самозащитаваш от глинения човек и верблюдите
времето убива свидетелите
подпечатай с восък
собственото си знамение
и смачкай думите във себе си
