*
имаше и оранжев отблясък някога
по стените когато се будехме в летните късни следобеди
имаше неща по-малки от оризови зърна
които караха усмивките да набъбват по устните
и да се появяват узрели и сочни
повече от всяко послание
обмисляно през студените месеци
сега е друго
на чаят му трябва термос
на кафето - едно захарче в повече
можем да си направим зидаро-мазачески шапки
от писмата си и пак няма да можем да се поправим
не си спомням
измислям
новия кадър
*
супермаркет на супернастоящето (ултрабъдещето)
пазарувам с хартиени листи с плетена кошничка в роклята си от касови бележки с имена на непознати касиерки по тях тъжни синеоки бъбриви пълни свадливи грозновати изперкали позасмени с желание без желание издокарани полуизтрити...ако не крадях толкова много огледала сигурно щях да спя без да сънувам
но не и сега