кой ще ме вземе оттам
ако нещо те вземе отвътре на нещо друго
същото ли ще си останеш
Тъмният парк ме улавя: "избирай!", ми казва, "най-големият страх е най-малката рибка в реката"
шумът й достига дясната страна на лицето ми
няма да мисля за изток и запад; няма да мисля нито за мен нито за някой
стъпвам с голите си крака
право в устата на чантата
и стоя така в най-черния час на нощта
сред парка в компанията на няколко
статуи на мъже и каменни плочи
с издълбани толкова важни дати, че започвам да се смея и да си спомням
напрежение...
все пак краката ми са в най-зловещата
дупка, намирана някога; не напипвам с крак нищо... може би някакво огледалце, но чантата е по-скоро мъжка. да...най-вероятно е огледалце ..и пак се смея накъсано, сякаш някой дърпа смеха ми с въже, но се уморява лесно
и го изпуска ...
на обяд
някой намери черна разтворена чанта
падна на колене
и крясна точно в ухото ми "звънете! намерена!"
а аз си мълчах
мълчеше разтворената ми черна кожа, смърдяща ужасно на слънцето
тълпата се оглеждаше в малкото огледало
и си търсеше дребни във мене
