Sunday, May 11

в най-черния парк черна отворена чанта
къде ще отида ако надникна в нея
кой ще ме вземе оттам
ако нещо те взема отвътре на нещо друго
същото ли ще си останеш
черния парк ме улавя
избирай ми казва
най-големият страх е най-малката рибка в реката
шума й достига дясната страна на лицето ми
няма да мисля за изток и запад
няма да мисля нито за мен нито за някой
стъпвам с голите си крака
право в устата на чантата
и стоя така в най-черния час на нощта
сред парка в компанията на няколко
статуи на мъже аутисти и каменни плочи
с издълбани толкова важни дати
че започвам да се смея и да си спомням

 напрежение... 
все пак краката ми са в най-зловещата
дупка намирана някога

не напипвам с крак нищо може би някакво огледалце
но чантата е по-скоро мъжка
да...най-вероятно е огледалце
и пак се смея накъсано
сякаш някой ми дърпа смеха с въже но се умаря лесно
и го изпуска ... за да е весело

на обяд
някой намери черна разтворена чанта
падна на колене
и крясна точно в ухото ми
звънете! намерена!
а аз си мълчах
мълчеше разтворената ми черна кожа
смърдяща ужасно на слънцето
тълпата се оглеждаше в малкото огледало
и си търсеше дребни във мене

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO