Thursday, January 8

999



изкуството на леността
изкуство на отмахването с ръка
оставането зад предели щори прозорци дихания които си тръгват внезапно
чудовщищното изкуство
което ни връща назад
където вече ни няма
малката игра на "като" което е като много неща
и ни едно от тях не умее да подава ръка
но всяко "като" се разгръща
беличкият чаршаф на сънен човек
изкуството на безкрайно сънуване
и безкрайно отдаване на съня във съня чрез съня бездействието извън съня
възможностите като инвалиди за които се грижим
вече обезкуражени да се оплакват
ме изоставят
ме изоставят
както правят
хората
както правят
човеците
които измислях
вместо
да опознавам
синя стружка в окото
и сълзите преминават
вече
в твърдо състояние
от този студ
защото този студ
е дете на хилядите 'като'
студ като език на леда
студ като буква от камък
студ като шия на статуя
студ като бял празен салон
студ като всичко което ще видиш от прозореца днес
студ като бяла птичка неразличима в бледа мъглявина
като
мен
когато се будя
за да празнувам
защото е ден за празник и леност
защото е ден за празнота и леност
защото е ден за мен леността и никой друг
кой би посмял да влезе и да излезе от магията на съня
когато ни дави с нежни ръце и ни спасява с грубата прегръдка на светлината
?

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO