Monday, January 26

жълтеникавият прах оставих от пръстите
глиненото човече което ти направих насън
сега разхожда кучета в ню йорк
жив човек с красива приятелка
малко джобни
той е най-добрият ти приятел
а аз дори не съществувам още в живота ти
хубави подаръци правя ще кажеш
зимно ми е да се усмихвам
а и под толкова одеяла
на кой му пука за усмивката ми

заспивам на бъдни вечер
насред празничната вечеря
с пудра захар по бузите
колко хубаво е да можеш да готвиш
да познаваш датите
да знаеш колко ти е часът
докато едно детенце
още не познава часовника
и се спъва в циферблата на времето
толкова нехайно
че ми иде да затанцувам
легнала в безкрайното ми легло
леглото ми е пасаж
който си отбелязваш
но още не си стигнал до мен в тази книга

ще дойде пролетта
и ще ти се усмихна отдалеч
и ти ще тръгнеш
ще тръгнеш за мен

то е заветът на слънцето
оставен за неговите синове
и синовете на техните синове
да тръгват на някъде

не е случайно
че един мъж стои сам
и мечтае да поеме по пътя си
не е случайно
че едно момиче
тънко като бреза
очаква
и трепери с всичките си
листенца на вятъра

никакви случайности не затварят кръга
те само го разширяват с ръцете си
заглаждат го и го прекъсват в танца си
защото случайностите...
са самоуки танцьори и музиканти

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO