изпитвам безсилие да ти кажа
не ми трябваш не ме връщай не ме търси не ме викай от дъното на коридора
и най-вече не ми звъни защото скапания телефон ме побърква
ми бърка в не щеш и да знаеш къде..защото то не е някакво място с което се хваля пък и можеш ли да се хвалиш с място на което си бил само ти..отговорът на въпроса защо девиците не изпитват гордост, а само срам
оставих ти го в бележка на хладилника с десетина развалени яйца...бонус, кредит...
изпитвам безсилие да те почистя
да те изкъпя да ти покажа тая или оная книга и колко добре се разбират нещата в обратен ред обратното вече не е на мода по-добре да го чуеш от мен.. отколкото от друга човешка пародия..не че не съм .. повече съм от другите..по-голяма и по-лоша доза от нищото, по-хубава в безделието и в липсата си.. изобилие палави недостатъци и доста кофти усмивка като след някакво безсмислено престъпление, банално доволство, банална липсваща гузна съвест
и оценки от 2 до 6 и дни започващи в десет и свършващи в 4 сутринта празното високомерие на часовете които си падат ножохвъргачи и узорпатори..
денят е гризач а капанът е толкова счупен колкото повече счупен толкова повече гризач е денят усещаш ли серотонина на логиката направо се счупвам от радост от тази праволинейност ...
киселост сладост сливки пижамки ще ти ги нарисувам в картичка и ще забравя рождения ти ден обещавам - обещаваш ли - обещавам - нали знаеш че винаги мразя да обещавам, когато и да си говоря със теб, както и да ми мълчиш насреща, бъди животното моето момиче, бъди звярът в пантофката на красивата балерина... едно ходило по-малко
две очи по-бедни от всички гладуващи
някаква липса за която нямам думи да ти разкажа
изпитваме ли безсилие двете със теб..изпитваме и как не.. подписваме се с едно и също име
в дълги тесни широки празни полета
безсилие
не ми трябваш не ме връщай не ме търси не ме викай от дъното на коридора
и най-вече не ми звъни защото скапания телефон ме побърква
ми бърка в не щеш и да знаеш къде..защото то не е някакво място с което се хваля пък и можеш ли да се хвалиш с място на което си бил само ти..отговорът на въпроса защо девиците не изпитват гордост, а само срам
оставих ти го в бележка на хладилника с десетина развалени яйца...бонус, кредит...
изпитвам безсилие да те почистя
да те изкъпя да ти покажа тая или оная книга и колко добре се разбират нещата в обратен ред обратното вече не е на мода по-добре да го чуеш от мен.. отколкото от друга човешка пародия..не че не съм .. повече съм от другите..по-голяма и по-лоша доза от нищото, по-хубава в безделието и в липсата си.. изобилие палави недостатъци и доста кофти усмивка като след някакво безсмислено престъпление, банално доволство, банална липсваща гузна съвест
и оценки от 2 до 6 и дни започващи в десет и свършващи в 4 сутринта празното високомерие на часовете които си падат ножохвъргачи и узорпатори..
денят е гризач а капанът е толкова счупен колкото повече счупен толкова повече гризач е денят усещаш ли серотонина на логиката направо се счупвам от радост от тази праволинейност ...
киселост сладост сливки пижамки ще ти ги нарисувам в картичка и ще забравя рождения ти ден обещавам - обещаваш ли - обещавам - нали знаеш че винаги мразя да обещавам, когато и да си говоря със теб, както и да ми мълчиш насреща, бъди животното моето момиче, бъди звярът в пантофката на красивата балерина... едно ходило по-малко
две очи по-бедни от всички гладуващи
някаква липса за която нямам думи да ти разкажа
изпитваме ли безсилие двете със теб..изпитваме и как не.. подписваме се с едно и също име
в дълги тесни широки празни полета
безсилие
