Sunday, February 22

-

малките бели куршуми на зимата
улучват
и вече не е празно в този стомах
свикнал с вкиснало вино и вина
улучват
снежните бели изстрели
стрелички на любовта не ме разсмивай така
някой разрина
тъгата заледена навън
на кого помага
пак същите стъпки
много повтаряме
напоследък
повтаряме се
само този прицел
с присвити очички
нас чакаше
на нас се усмихваше
точният снайперист в точния час
е нашият най-добър приятел
този който ти се иска
да те е обичал веднъж под дъжда
и под лютивото слънце
в търпеливо преглъщане
а после
тънки бели струйки
тънки бели струйки
от устните
и от очите
които предпочитаха да бъдат устни

колко малко неудовлетворение е нужно
за да чакаш убийството
с разтворени за никъде и в нищото
ръце

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO