тези или онези в сградите
губят значение
очи коленни капачки
кървав дизел се стича
отнякъде и за никъде
онези там горе
същите там долу
тромави тежки подскоци
оплюти от мухи дните
сядат един върху друг
лягат един в друг
и се предават
криви линии кървави панделки
блестящи очи
дантелените момиченца
памучни момченца
всички вкупом пеят
татко ни е на небето
майка ни е на небето
твоят приятел също го няма
онези горе
онези долу
нищо не знаят
и ти ли ще бъдеш този
който ще пита
къде е моят приятел
и ако вече си питал
в търсене нищо не се намира
колко отдавна го знаеш
свистенето на часовете
връща фризбито
челно
хубави хора
хубаво черни
хубаво бели
един камион се засилва
на никъде
в екшъните
пътят винаги свършва
сега?
спирачката се забива
на гърлото
тялото хвръква
на никъде
и не се връща
нито като птица
нито като плевел
нито като играта
която
си спрял да играеш
в мислите си и в бъдещето
пеленачета
в розово сини райета
забодени малки карфици
в пурпура на ревера
никой не ги познава
за тях никой не пита
на сухо
затваря окото си
рибата
