изтисканите млечица на цветята
обгръщат тялото й
и са по-важни от всички дрехи
те казват ще се откажеш от тях
и тя се отказва
през нощта я омотават цялата
7 жени и 7 мъже
напоените в кръв въжета миришат на макове и мляко от стара кърмачка
някъде в далечината
от страноприемница
се чува дайре
друг е наред да говори думите
друг е наред да свири за другите
тя ще лежи в листата на кръвожадното цвете
и ще се смалява
няма да има вече грижи за нея
ще се смалява в соковете си
и тялото ще се изплъзва от възлите
със сигурност нещо свършва точно сега
нещо голямо и неизпитано
изгаря свитъкът с имена на звезди
а тя се ражда без име
и няма до кой да се долепи
и няма вече близко няма далечно
езикът е сол разтапя се
няма да подарява ореоли
на онези които не ги заслужават
няма да ближе спомените.. да шие рани
със сигурност нещо започна
без да го знаем
