Sunday, May 17

learn to make mistakes.

и вече не е глас на мъдростта мудно гадно бърборене ментор мой мъчител мой
вече не съм ученик на условността вече не съм на чисто и бяло
получавам дипломата за неумение всички празнуват нещо което не е свързано с
мен
радват се а вонята направо ти бърка в устата с разложението на телата не свършва нищо а започват малки красиви червеи малки съвършенства облечени в бронирани ларви огризките ти няма да ям и нищо от теб няма да вкуся мъчител
мой
бог на морето от кал в което бавно плават черни фрегати да ги наблюдавам или да ги обстрелвам кое е първо по важност в изреченията ни неизбежност кръг
кръст
залива на мълчанието да се завърнеш и да не видиш нищо
за любовта към никой си струва но твърде късно предприемаме правилно
приемаме жаждата на небесата да слязат и това винаги е мъгла която се разсейва ако можеше да остане концентрирана над този и съседния град никога нямаше да пожелая да ги напусна без теб
зад стени и грапави лица няма да се докосваме вече умри спокойно завещай си гладка вода над малкото пръст храна за черепа който живее по-смислено от кръвта и мазнината в теб въоръжи се с мълчание
ще ти трябва на тъмно на светло всичко е безсмислено като риболов колко пъти ще хвърляш напразно червеят ти се смее децата се смеят страхът се залива със думите "там ти е мястото" и вече не гласът ти мъчителю мой и вече не изтезанието се вълнува от вида в огледалото ти ... обърни се - зад теб няма теб - и това е подарък


0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO