Thursday, June 4

защото не съм...

озаглавявала нищо от месеци сигурно са години колко е смешно да казваш преди години или след години колко трябва да си малък за да го казваш като житено зрънце или като грахче (ако понапълнееш) нали си казвах че съвсем нищо не ми е притрябвало можеш без нищо и без сол можеш и без захар могат да ти подарят отпечатък от чашка кафе и ето ти душата има вътрешен джоб и той е пълен пълен и прежълтял като отпечатък но затова пък мирише на едри смлени зърна или на цели колко трябва да са по-големи от теб зърната на кафето че да погледнеш на тях с други очи като на отделни планети или като на отделни хора на които им стига само някой да слуша и да усеща че аромата идва тъкмо от тях
и така можем да гледаме как едно момиче отваря прозореца за дъжда и му оставя чаша на перваза за да я напълни сам колкото пожелае ще мине врабче или врана и ще си клъвне от тази история мога да си оставя за дишане десет шишенца чист дъждовен въздух след това
и то ще е различно от съня и бълнуването защото ще е да живееш да дишаш не защото си ти защото така става когато складираш озонови изпарения и тревата ти помага и вятъра ти помага и реката долу не би ти отказала всички са на твоя страна не защото си ти защото е ей така като лунички в супата от съня след който и ти си луничка и се усмихваш от нечия бузка дааа не защото това вече не си ти се усмихваш а понеже е имало защо и как да стане превръщане малката схемичка в учебника по природо за дъжда изпаренията и нещата които живеят под земята (и "които ги няма в интернет") хрупхрупхруп чуваш ли другият живот на ядките започва в корема ти има стъпалца и тръбички и висящи лияни за които се хваща какво ли не и се разболяваш и оздравяваш за часове колко му е часът на страха ти идва винаги точен и справедлив като захапка на бясно куче ти ще се оправиш нали знаеш не защото кучето няма никакъв бяс и не защото те е ухапало само по крачола можеше и много по-напред да се стигне в тази и във всяка друга история но ето ще дойде ден и някой ще ти разясни че стигаш акорд в който трябва да се завърнеш един импулс по-назад за да продължиш до другото време на което му казваме неусетност това не значи че пуловерите спират да боцкат и малките недорасли джанки спират да бъдат кисели това значи че издърпваш ръкав нагоре почесваш коляно птиче прелита ниско над масата ти написваш а в к л или н човек настига трамвай в лисабон слънчоглед решава да се разсърди в една продължителност на която три реда преди това казах неусетност то става не защото си ти никога не е задължително да се случва защото си ти този който ще отбележи страницата с листенце от кестен което ще се разтроши с времето и никой няма да разбере защо точно тази страница и заради кого е всичко или поне част от всичкото която не е успяла да ни убегне...подарък е това...започнах да мисля за тези които няма да оставиш на рафтче, няма да си сложиш в рамчица, няма да подариш на някой, който има повече нужда, няма да те е страх, че ще ти откраднат...защото душата е вътрешен джоб.. пълен пълен и топли ли топли като ти прави насън къщички от черупки ........

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO