бдение за мъртви късове

тънката кост
с която се задави
помня
нямаше изтръгване

"делата ти
тежат
като камъни
по моето дъно
по твоето леки и гладки
божествено мълчаливи
риби"

виновна

и ето
с моята тежест
ще дойде твоето
упокоение

и си спомнях
думите

ще подкосим
ми каза
и ги подкоси
и нямах време
за очакване

увехналата ми ръка
се рони
защото нямах сили
да издърпам
което беше кост
не корен