** *

кое е това правило
което ме буди
толкова далече
от теб

залостени зад изгнилите
греди време
ядем наполовина сити
малко топъл и клеясал
глад

пълним с меко устите си
пълни отвътре със забравени градове
с червеи вместо прекъснати улици
девет години чакаме
дъжд