...

сега виждам
пръстта в небето

когато сънищата
ни обърнат гръб
ние ще сме първите
които ще паднат на колене
и ще запалят огън
в огнището на собствените си тела
сезонът на риболова свърши
стръв за отдалечаване на рибите
брегът е за да остане далеч
ти влизаш при тях те се връщат
там където вече те няма

размяната на суша с вода
клони в езерото
ще останем ли и ние така
да стърчим от дъното
тиня по раменете
черупки режещи стъпала

самоделни мънички бомби
взривове език устни пепелта на насилието
лежим преди да ни открият учените
кръвта бяга през глава
ние бягаме през глава
сляпо усилие

сам вътре и вън от къщата
пали възглавници и листа
никой не те е молил
никой не те е молил
да гледаш толкова от далеч
краят на отводняването
в коленете й задушен заек
нищо не ни се яде вече нали
малките лакомници
около масата ни мразят
те са наши деца и ние сме техни деца
никой не знае в кого първо е дошла омразата

разпореждай се като у дома си
това не можеш да го правиш под небето
и между сипеите
това не можеш да направиш
толкова мръсен и сив
сине дъще
труден момент за вас безименните

*
оранжевото моливче зад ухото
на момчето със златната ризка
току що ни раздели със запетая
сега си почива и как няма да си почива
толкова близо бяхме
трябваше някой да се намеси
*

кръгче в чаша на обратната страна на луната
някой се приготвя да го изпие
лежим в съставките си млечно сияние зад стъкла
краят буквата поръчението жално квичене
отвързан буден безкрил
как можех да те опазя
как щом вече знаех думата за мълчание