*

прободен от колебание
умъртвеният крак на безволието
малкото копие с което
се олюлявам
милост!

вратите които чакаме
някой да отвори за нас
мъртвото благородство
на жеста

откъсната черна глава
прояден дроб
без който нито тук,
нито там
е място за дишане

дадена дума
хвърлен камък
в раните
а после ловците
нека изваждат
час по час
ден след ден
до съживяване
на старото колебание

в оръжейната си почиват
нови убийци на старата воля
писма
краснопис
цял полк писари
готвят предупреждението
докато вестоносците
умират от недохранване

по пътищата към теб
пътуват
моят глинен печат
моето кратко послание
разточителство плът
топим в лошата кръв
на желанието
аз и ти
ослепели за множеството
конете ни
горите с фазани
краставите слуги
въшливите копелета
никой от тях
само аз и ти
в краката на порицанието
решетките зеят
и си говорят
с грешниците
колко тясна е клетката
на артериите
когато забравим
кого защитаваме