..

и да не забравяме да благодарим
за духовете, които срещаме, за орисниците, за вещиците
и призраците на 'мъртвите', които не познаваме и затова съживяваме

и да не забравяме да бъдем благодарни, защото няма лоши духове
тъкмо защото си ги представяме
и тъкмо защото те са дошли да разговарят с нас,
докато ние нелепо се учим и опитваме да мълчим сред останалите,
както и те, отчаяно, в опит да ни разберат по-лесно, мълчат сред нас

и затова, че ние също не сме лоши духове,
когато някой друг говори на нас и когато някой друг ни съживява,
точно когато се мислим за свършила история

и колкото по-трудно става да се пребродим,
защото сме празни,
толкова по-лесно
идва пролетта,
 раззеленява се пред очите ни

което го няма
иде само̀, както и ние вървим сами в пътя си
 и в страх, че сме полудели сами,
се чувстваме щастливи,
когато ни поговори някой "несъществуващ"

а тъкмо тези от сънищата ни съществуват
 и тъкмо тях викаме, без да знаем, че можем да издадем и звук

колко е хубаво да се разговориш с крайпътните камъни
или с крайпътните къщи
с очи и сажди

и така когато само се връщам
и така когато просто отивам -
да не забравям да благодаря на своите спътници,
че не ме оставят сам
и че аз тях, за нищо на света,
няма да оставя сами -
без да ги видя, без поне за малко да поговоря с тях