да те разходя в мен
салонът зелен със столче червено и пеещи чашки и пеещи маси
парк с малки бордюри варосани в синьо варосани малки статуи
миризма на много овощни дървета и малко блажна боя облизала стъблата им току що
лай на малко куче смях на малко дете
алея с индигова сянка
и пейка по-бяла от сняг
с приятен глас
твърде приятен за да е глас на пейка
но и това не е немислимо
когато реша да те разходя в мен
вадички вино вадички мед
легло от пух с цвят на бадеми
полегни
когато и да те разхождам в мен
полегни
и не бързай
когато разходката пее бавно
когато разходката бави ход
когато разходката е едно единствено място
.
.
.
или пък много места
или пък много различни
различни като дюлите които си почиват в короната на дървото
и още не знаят че са еднакви на вкус
и още не знаят
нищо освен себе си
когато те разхождам в мен
ти разбираш
каква съм на вкус
и кое е слънцето което ме прави узряла
и коя е луната с която съм си говорила
преди да те поканя
за тази разходка в мен
пътека от мен
път за навсякъде