Sunday, May 29

къща пълна с ангели
и съхнещи плодове

оттатък

една ръка не може да се отмести
не иска да развали
гладкия прах по масата
застиналост
един щрих
меко крило
върху бродираната възглавница
бях забравила устните
заедно с всичко което ми бяха показали
докато не те срещнах
къщата се напълни със смях
плодовете се наляха със сок
и ангелите кихаха от праха
докато не изчезна
когато те срещнах

1 comments:

bned

Това е толкова, толкова хубаво!

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO