да спиш по очи

ужилен в гръб от дългия ден

търпя притискам пръсти
ужилване е жълта дума
става за миг
звучи бързо
подува се и минава

не от този ъгъл погледната
не от очите когато са посивели
пепел в чашата
а зад езика
има още толкова много жажда
още ечемик в земята
още ядки в още черупката

ставай
ставай от там
не излагай стената на видимост
и не пиши никак
там където само с черен дим се чертае
челата легла на угрижени мисли
пак се свиват
пак се отпускат
акордеони
хармоники за разстроените

тук сте омръзнали и омръзващи
степенуват се глада и омръзването
сбиват се
и се сдобряват
като заспиване и събуждане 

по очи