тялото ми искаше да изхвърли много повече

от едно простичко "ах" но и то изпадна от устните трудно

отлятото от олово "ах"

музеят в който съхраняваха картини с нежелани образи като моя

беше затворен този ден

през нощта вече знаех

не му се оставаше с фенер в тъмното

отказа се от професията си на пазач

и стана предан на едно копче, което го слушаше

и поне се уповаваше на пръстите му

както никоя жена досега

беше осем вечерта когато осъзнах

че гледах много по-дълго рамката

отколкото онова през прозореца 

птиците не ме интересуват

нито улицата пред къщата

музей на подметките под небето

обикалях около масата

а праха по дъното на чашите се глезеше на стъклото

и му шепнеше нещо за своето дълго трупане

и тъгата която ще го залее

щом се опитат да го отмият

или себе си слушах

или там лежах аз 

ах