Monday, October 31

тялото ми искаше да изхвърли много повече
от едно простичко "ах" но и то изпадна от устните трудно
отлятото от олово "ах"
музеят в който съхраняваха картини с нежелани образи като моя
беше затворен този ден

през нощта вече знаех
не му се оставаше с фенер в тъмното
отказа се от професията си на пазач
и стана предан на едно копче, което го слушаше
и поне се уповаваше на пръстите му
както никоя жена досега


беше осем вечерта когато осъзнах
че гледах много по-дълго рамката
отколкото онова през прозореца 
птиците не ме интересуват
нито улицата пред къщата
музей на подметките под небето

обикалях около масата
а праха по дъното на чашите се глезеше на стъклото
и му шепнеше нещо за своето дълго трупане
и тъгата която ще го залее
щом се опитат да го отмият

или себе си слушах
или там лежах аз 

ах

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO