Saturday, October 15

обрасла в черно къщата ни
счупени пръсти сънува

събуждам се с ръка под твоята възглавница
но ти не спиш тук
на това легло нямаш възглавница

в стаите е тъмно
и аз не знам
как изглеждат отвътре
отвън
стените на тази къща
не знам как се подуват
счупени пръсти
как да измъкна ръката си
под тази несъществуваща възглавница до мен
косата ти ли тежи на нея

през нощта
подстригвам косата ти
подстригвам я нежно и внимателно
така сякаш самото слънце ми свети
има нещо което винаги свети в косата ти
представях си божествена светлина

произшествие съновидение ясновидство
станаха едно и също
същото е
не мога да се измъкна
дърпам с лявата си ръка
дясната

затиска ме няма те
а кой
ме удря в лицето

да ме удрят повече и да ме боли по-малко
или обратното
все същото е

черни
вълнисти
с малки бодли
бавни охлюви
тръгнали на вечеря към покрива
тези растения
направиха къщата ни
мрачно място
на една светла улица
до дръвчета училища банки и бижутерии
знаеш къде е
къщата в която ни няма

леглото
в което
никога не остави
любимата си възглавница

онези три неща
са едно и също

но поне ръката си ще измъкна

изтръпнала

ножиците още треперят

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO