Monday, November 28

това това не е същият свят
не оставя бели линии по обувките не е сняг това не е лед
не падам от тях не си сам в тях



птиците са навлечени с дрехи
папагалите не умират през зимата
палмата лежи на  леглото ми

учим местоимения
вчера на немски
днес на испански
изправяме се

сечем нещо за огрев
и без значение какво
и с какво ще помогнем

пробивам дупка там
където я няма рибата
с която ще мога
ако съм чела същата книга
да нахраня всички
ако съм чела нещо друго

цялата пепел не пада прибира се на топло в езика ми
каква подезична кост трябва да имаш че да изпълниш
всичките френетични звуци
че да успокоиш това дете албинос
в света на черни и изгорели

това е нормално

огледалото се боксира с теб
и по скулите ти висят
стъкълца
залепени с разкошни удари

добро утро външен свят зимни гуми
зайци пухени във ума ми

дадох дума
и хвърлих камък

пях сях и пресявах

това не е сняг

това не е лед

това не е думата
която търсиш

една власинка потънала в кръв
обидено стърчи от носа ми

Tuesday, November 22

спомням си всичко това
от нещо като сън който сънувам
преди да заспя
когато очите не се отпускат
за да почиват
a се търкулват
по гърба на това което ще стане

втриса те
цялото тяло се хвърля
за да си вземе очите обратно
но те вече са те видели
там

как ме намираш
как вече не ме намираш

всичко което се случи

счупеното вратле на еленчето от шоколад
гъделът който имаш

предсъня ми е казал това много отдавна

стегна ме с колан
за седалката на една спортна кола
и натисна газта като ми го разказваше
докато едното ми слепоочие се блъскаше
в стъклото до кръв
ми се стори  че ако сега изхвърча
ще мога да спра което има да става

а предсъня като разбра какво си мисля
направи най-плавното спиране
разкачи колана
завъртя ме танцувално
и ми пусна чудесна филмова лента
за едно дете на което му удрят шамар
през цялото време чувах удара
но като не можех да намеря очите си
не можех да проявя съчувствие
ах, защото си мислех, че само чрез сълзите си
проявяваме съчувствието си истински
детинското си неодобрение
невероятното си чувство за справедливост
мъст за злия родител!
спасение за детето което циври!

предсъня ми каза да си мълча
и ми подари перла която му обещах да глътна
ако някога успея да засънувам
така че да не разбирам какво ще стане

а трябваше да ти кажа
че знам как тази история
прозаично си хваща такси
пристига навреме
намира те
толкова слаб
и толкова смел
колкото трябва
за да натиснеш
спусъка

.


you forgot about me  




Friday, November 18

-









конците ти дълго
дълго ме увиват

 увиват около нощта

около нощта знам само

знам само черното синьо

черното синьо в ръката на Никой

в ръката на Никой мъжкият възел

мъжкият възел подарък от плетачите на въжета

плетачите на въжета крадат деца в пустинята


в пустинята ти ли си те


ти ли си те не разбирам

Tuesday, November 8

.

етапите на сърцебиене
ме обръщат като пуловер
той ме облича
и като не види лицето ми
съблича ме

етапите на моето сърцебиене
въведение в закона
за лице и опак






.

Monday, November 7

с
реваншизъм
с
оптимизъм


чукам

без да влизам

Friday, November 4

поставям начало
завъртам крушката
качена на стола
клатя се цялата
но въртя в правилната посока

бележки във входа

с яка от листа с усмивка на жълъд
обувките ми гмуркачи в дълбоките алеи на парка
между големите
между децата
в клоните на дървото
цялата на петна в светлина

на гърба
на палтото ми
дупка
колкото
малък аквариум
колкото гланцово блокче

"
въздухът идва бавно на бучки
бисерно бяла захар
нощем обляна в сълзи
сладка от горските плодове
което не мога да ти разкажа
прегъвам на две
говоря на нищото сутрин
иначе сме добре





---
бележка във входа:

перлички мои
пяна по устните ми
стотинчици жълти
затоплени в задния джоб
2 филийки
червен мармалад
бяло сирене
о, МОРНО ЧЕЛО
о соле мио

чаша ми дайте
чаша





_

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO