Thursday, December 29

:::

 г р а д и н а т а на п о с л е д н и я д е н


помниш ли да си бил тук
това е мястото
на което оставих черешите си през лятото
вятъра отвя леката купа
и после стъпвахме много внимателно
малко неща пазим цели
когато паднат на земята

а понякога забравяме и това
като мястото
на което веднъж сме го знаели

-

хвърляхме орехови листа
зад гърба си
и усмивката на единия
правеше пълен кръг
около усмивката на другия

-

градината
през която
декември е зелен
когато захапеш единият му край - кисел
и докато стигнеш до другия - сладък
узрял за плод
втасал за тесто
готов за вино
помниш ли тази градина

-
http://www.flickr.com/photos/theracetothepole/7837224112/in/photostream/
Photograph by Zdravka Kokalova


крадем червените панделки от вратите
и ги подаряваме на парцалените кукли на кварталните деца
кварталните деца завиждат на парцалените кукли
и крадат червените панделки от тях
вятъра ги връща обратно на олющените врати
за цвят

-

една капка сироп
в пълната чаша вода

не облизвай
лъжичката
когато се мръщи
.

Tuesday, December 27



-
заливите се смеят неудържимо
на вълната която иска
но не може да се прости с тях


-
един човек
обиколил центъра
изпълнил дробовете си със това
което вече нямаме в шепите си

-

един единствен човек
обгръща с дихание
километрите
разстояние

-

между пръстите
които не можем да съберем
и телата които не можем да съберем
и нещата които не можем да поберем
в шкафчето 'присмех'

затова тръгва
километри напред
за успокоение
че може да не е останало нищо
освен вървеж

-
и да намери
написано с невидимо мастило
малко от това
което не бе
и малко от това
което е

Sunday, December 25

сънувах, че съм в град без море, на място, което наричаха "Фара"... фар и около него шир сиво и стълби към подлез

полигон
хиподрум
усещам нещо ми диша във врата
намира се едно момче пред мен което ми казва
не се плаши той иска да сте приятели
зад мен един бял кон
младо конче игриво още
пръхти и му се играе
пускат ни в малък лабиринт
в който с кончето се залъгваме
и се забавляваме страшно
по едно време тъкмо когато мисля че съм му избягала
пак го усещам зад мен диша тежко
и не мога да повярвам че ме прегръща в гръб..като човек

после съм другаде
с приятели но ми се обажда един който ме вика
казвам си тръгвам...хващам такси, бързам..
спирам пред много високи осветени блокове
нощ е
поглеждам телефона си 2 през нощта
и разбирам, че човека който ме вика
никога не е имал телефонен номер

...
сънят свършва в паника, че не съм заключила
къщата на приятелите ми

Tuesday, December 20

trubadurs.com

текстове от другите и от мен
(click)
редактор на броя 
Ваня Клечeрова
late 
;]

Saturday, December 17

& # &







до днес бях в ръката ти
от днес се изплъзвам
капка от пазвата ти

изтупваме цветя и трохи
през прозореца

махаме на дъжда

до днес бе в ръката ни
от днес се изплъзва
капка от пазвата ни

Tuesday, December 13

* *




and now it is all over
a history
broken bone of a poem

Sunday, December 11

_________

липсва им
огромното
разстояние
което трябва
да бъде
изминато пеш
трябва
да бъде
изгладувано
изминато
по принуда
без начин
да заобиколиш
да намериш
по-кратък път
липсва им
войната
изрази като
рамо до рамо
до кръв
до смърт
възгласите
напред
.
дългото отстъпление на душите
когато се примирят
с фразата
"мирно време"


___

откъснатите ръце на вчера и днес
се закачат обратно на мен
във кошмара
бързат да свършат
това онова
докато не съм си избрала
друго тяло

Friday, December 9

сянката ми
обхожда
сянката ти



-

"дишай..."

Monday, December 5

какво само по себе си расте
какво само по себе си дребнее

пръстенчета от хартия
и око от мека глина
и памук памук памук

вън в памучената нива

къде сама със себе си отива
къде сама със себе си се скрива

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO