Wednesday, February 1

влизам със зелената светлина
затъвам в каша от стълби
падам на коленете си
падам и по лице
нощем чувам трошенето на ребрата си
влизам през заключените врати
влизам в затворените усти които мълчат
стоя там
и едва тогава разбирам
страхът от това
да простенеш нещо
независимо какво на какъв език и под какъв диктат
независимо дали от възбуда от смях или страх
о страхът е огромно палто
кара ме да го разхождам навън
на минус 16 да изпускам цигарата си
и докато се наведа да я взема
ме наобикалят нови стълби
които искат от новите ми крака
да се слеят с черната асфалтирана маса
и да спра да шептя
и да спра да напирам
зад затворените уста
обидена че не са ми останали собствени думи
собствени имена
номерата написани на гърба ми
идват с изцяло нова цена

не мога да довърша реда за кой път не мога да довърша реда

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO