-0-0-0-

вече
не живее
в дрехите си
не я търси там

тунели жълти отвътре
ръкави зелени отвън
спускат се
и опират в земята

а никога не съм имала
толкова
дълги
ръце

колко по-малки
от платовете
които ни обличат
колко по-къси
ще се окажем


-

зад вратата
не съм аз
стаята е съвсем празна
миризма
на лак
и дърво

петно
чисто
бяла
пяна

-
не те очаквам