към местата
на които
не спим до обяд
не лежим спокойно
а когато лежим
лежим до някого
отвъд спокойствието
на местата
към които
ни водят
изгубените от някой
бонбони
монети
които организират бягства
само от протърканите джобове
към местата
където ирония е червена напитка
пие се малко преди слънцето да се скрие
вместо кафе
а понякога и вместо вечеря
към местата
на които някой все още пали фенери
да подразни мустакатите градски лампи
които слепят
а не светят
към местата
където ставам
още от леглото подскачам
и завивката ме преследва
като опашка на дакел
към местата където
дните лаят
но не хапят
а нощите
хапят полека
но нежно
и никой не си позволява
да не забелязва
местата
отвъд
отвъд
безметежното
т у к