Sunday, September 24

четейки днес редовете плуванаха в неразбираема маса от букви и знаци
и погледа ми се премрежи и усмивката ми се появи съвсем за малко

спомних си как държах кормилото ... с вечно насинените ми и разкървавени лакти от падания и сблъсъци
спомних си как карах колело спомнях си големите дупки по шосето пред къщата ни на село
спомням си какво е да караш велосипед на тревата...спомних си едно от големите падания и също как за първи път се качих на bmx-а на съседчетата и не ми хареса..
спомням си колелото на брат ми и колко се възхищавах на лъскавата степенка...понеже моето нямаше такава..даже изобщо нямаше
и се понесох по онези прашни пръстливи селски улици
сигурно съм притворила очи защото за миг усетих такава лекота и в същото време
фантазията беше толкова жива, че мускулите и прасците започнаха да се напрягат
нали се сещаш когато си малък как искаш да докажеш нещо сякаш не на себе си а на педалите на колелото - че можеш, че имаш сили
това ми липсва
мислех си за това...
и ми се искаше ако престана да бъда себе си някога
да се превърна в деветгодишен хлапак който препуска с велосипеда си
минава през камъчетата и храстите, подминава лудешки дуварите покрай които
на дънери са насядали навъсени възрастни ..

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO