-.

насилвам се да си спомня
но мислите силни духом
и презиращи усилието
отказват да назовават
хора от миналото
да припяват тихо

сѝлом

-


вече не танцуваме сами нито с никой отхвърляме сняг от обувките и носим два големи камъка
един някъде над дробовете и друг в слабините нито да полегнем ни да тръгнем нанякъде така оправдавам своята всекидневна заетост вижте толкова много неща натрупах но все още ми трябва една дупчица от която да дишам сега дишам през шала и нищо не ми пречи да дишам нито да тръгна нито да не проиграя малкото което имам но се тревожа кои сме когато не танцуваме когато музиката ни заобикаля и ми напомня единственото умение което придобих със годините талантът на обезсърчените - изолиране. изолирана.