Monday, April 27

сянка



в сянката на
облака
притеглена
и притегляща
колкото бърз е вятъра
толкова
бързо аз и сянката
напредваме

мисълта
се люлее
като безпомощно клонче
безкръвно
откъснато
от ръцете на вятъра
в името на късата черна нощ
през която единствено
ще изглежда бяло

намирам се паднала
с разкъсано лице
колко пъти още
да го отмествам


какво съм
питам
сянката

кого съм
питам облака

къде съм
питам вятъра

ти си
нашата длан
с теб докосваме
и така е
когато боли
и така е когато
следваш посоката

аз съм дланта
на сянката
аз съм дланта
на облака
аз съм
дланта

има нож
в тази длан
нарича се вятър

врежи се с вой

или тихо врежи се

приемам
да се
разпукна в сърцето на едно растение
изпълвам го с шепот докато расте
увехвне ли
режа
увехне ли
време е да изляза навън
и ще изляза
с мокри разкъсани връзки в гласа
и с тяло -
от облака
хвърлена сянка

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO