в сянката на
облака
притеглена
и притегляща
колкото бърз е вятъра
толкова
бързо аз и сянката
напредваме
мисълта
се люлее
като безпомощно клонче
безкръвно
откъснато
от ръцете на вятъра
в името на късата черна нощ
през която единствено
ще изглежда бяло
намирам се паднала
с разкъсано лице
колко пъти още
да го отмествам
какво съм
питам
сянката
кого съм
питам облака
къде съм
питам вятъра
ти си
нашата длан
с теб докосваме
и така е
когато боли
и така е когато
следваш посоката
аз съм дланта
на сянката
аз съм дланта
на облака
аз съм
дланта
има нож
в тази длан
нарича се вятър
врежи се с вой
или тихо врежи се
приемам
да се
разпукна в сърцето на едно растение
изпълвам го с шепот докато расте
увехвне ли
режа
увехне ли
време е да изляза навън
и ще изляза
с мокри разкъсани връзки в гласа
и с тяло -
от облака
хвърлена сянка
разпукна в сърцето на едно растение
изпълвам го с шепот докато расте
увехвне ли
режа
увехне ли
време е да изляза навън
и ще изляза
с мокри разкъсани връзки в гласа
и с тяло -
от облака
хвърлена сянка