Sunday, July 26





колко много неща
готови да станат част от възела
а колко малко записи
вече пазя

 малко момче на мост

 случаен гроб на самотната сива дюна

и вечното
върни се обратно
недей по-напред

бясната ревност
около мен
надълго
и нашироко
да бъде
празно



толкова рядко
времето
ми се струва мое
толкова рядка
кръвта
тази бавна река
която минава
през тялото
ми се струва
моята
но ще се извия
като път
и ще се извия
като тънко дърво
ако всичко е вятър

толкова рядко
застинала във нещата
във времената
на хората
когато им се струват
техни
когато кръвта в телата им
тече гъсто
неравноделно бързо
когато ми помахват  за сбогом
само усещам
времето им и малко мое

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO