толкова рядко
времето
ми се струва мое
толкова рядка
кръвта
тази бавна река
която минава
през тялото
ми се струва
моята
но ще се извия
като път
и ще се извия
като тънко дърво
ако всичко е вятър

толкова рядко
застинала във нещата
във времената
на хората
когато им се струват
техни
когато кръвта в телата им
тече гъсто
неравноделно бързо
когато ми помахват  за сбогом
само усещам
времето им и малко мое