Tuesday, September 29



Къщата и Джони бялото куче


вратата беше тревисто зелена
с разстояние от земята
колкото да се пъхне глава на куче

заповядай, тони
заповядай, джони

така ги подканвах
щом ги видех 
да чакат на прага ни

винаги съм говорила на животните 
като на хора

може да е бил татко,
който ме е научил
щом го помня
да вика рижото куче с
"ела тук, моето момче"

няма да забравя
един горещ следобед
в който всички се бяха изпокрили от дъжда
джони намери дупка в оградата и влезе в къщата

помня как излязох навън и заедно легнахме
на килимчето пред вратата

голямото бяло куче и аз, 10-годишната
която не хае от калта и мократа козина на бездомника

вратата беше тревисто зелена
и 10-годишното ми сърце също беше тревисто зелено 
покрито цялото в буйна трева - бодлива отвън и мека отвътре

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO