---

На светло

Денят не ми подарява нищо

Забравих как да поискам

Събуждам се всяка сутрин с гледката на това бяло небе

не както преди

Небето не е изпълнено с виолетови облаци

с жълти отблясъци и отражения на болезнено сини дни,

сънища, рани отвъд раните ми

-----------

Небето е чисто бяло

Чисто и Бяло

Сякаш е заздравяло с времето

като всичко, което остана под обвивката на ума

това някога тънко покритие

сега е дебел непрогледен слой

като кожата на най-издръжливите животни

като листата на най-устойчивите растения

Не трбява да свиквам с това

Трява да го видя с очите си 

да го проумея

да се освободя

да свивам и разпускам мускулите

искам да прегърна тази повторяемост на грешките

и да и м простя

да им простя в повторение

прошката - прилив

прошката като механизъм

на следващата сутрин в бялото

Денят няма да ми даде нищо даром

Аз ще правя подаръците

-

Спомняш ли си как започна да пишеш?

В мен имаше много нещо скрито

Сладостта на думите, щом се подредят една до друга

Като хореография на тела

в движение под вода

защото думите се издигат в лекотата си

преди да станат думи ги виждаш, както се вижда, когато си под вода
тъканта им - преодоляно мълчание

И пишех скришом. Криех

Усещането, че пазя Тайната трябва да е било нещо, с което съм се родила.

Щях ли да я опазя?

Не. Започнах с първите писмени доказателства

За наличието 

на Тайната