Saturday, November 5

---




На светло

Денят не ми подарява нищо
Забравих как да поискам

Събуждам се всяка сутрин с гледката на това бяло небе

не както преди

Небето не е изпълнено с виолетови облаци
с жълти отблясъци и отражения на болезнено сини дни,
сънища, рани отвъд раните ми


-----------



Небето е чисто бяло

Чисто и Бяло

Сякаш е заздравяло с времето
като всичко, което остана под обвивката на ума
това някога тънко покритие
сега е дебел непрогледен слой

като кожата на най-издръжливите животни
като листата на най-устойчивите растения

Не трбява да свиквам с това
Трява да го видя с очите си 
да го проумея
да се освободя
да свивам и разпускам мускулите
искам да прегърна тази повторяемост на грешките
и да и м простя
да им простя в повторение

прошката - прилив
прошката като механизъм
на следващата сутрин в бялото

Денят няма да ми даде нищо даром
Аз ще правя подаръците

-

Спомняш ли си как започна да пишеш?

В мен имаше много нещо скрито
Сладостта на думите, щом се подредят една до друга
Като хореография на тела
в движение под вода
защото думите се издигат в лекотата си
преди да станат думи ги виждаш, както се вижда, когато си под вода
тъканта им - преодоляно мълчание


И пишех скришом. Криех
Усещането, че пазя Тайната трябва да е било нещо, с което съм се родила.
Щях ли да я опазя?
Не. Започнах с първите писмени доказателства
За наличието 
на Тайната

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO