tfdsdf

Заший невежеството ми
и мързела,
неволята ми, майко...
със чер конец
и стегнато,
и грубо...
И бод след бод
под кожата ми
грубо
че искам болката ми
да боли,
да спра да й се радвам
как горчи
без полза...

Разкъсах всички дрехи
от време
и от "трябва",
за да се спася...
Сега, когато побеждават
трябва да се помиря,
трябва
да оставя всеки,
който ме обича
да пришие
нерешимото,
незабележимото ми
примирение
но да ме остави да кървя...

Благодарна ще съм,
когато се събудя друга.