Friday, September 30

_ _ _

част от мен не принадлежи на тялото,
не подлежи на процесите
стареене
смърт
избледняване

Погребвам всичко останало
Без вдъхновение защо ми е въздухът?
Без разбиране,
защо ми е смисъл, защо?

Утаявам се в сенки и тежести
Плета небитието
на две остри куки
и сръчността ми добива
вид на дреха - бодлива и цветна

Част от мен
расте необлечена
Точно тя е за теб
украсена единствено от очите ти,
ако решиш я обичай,
но не повече

Тогава ще забравя реда,
с който преплитам и изпускам мечтите си,
тогава бримките ще бъдат виновни
за моето политане
извън
всичко разкъсано

Разкажи ми за себе си
и аз ще си спомня
бъдещето
за да ме познаеш в щастието
а не в голотата,
не и в този студ

не съществувам




всяко съмнение
изневерява на илюзията
за поглъщане на повърхността
и смекчаващи вкусовe
на вина и погнуса
на мисли разплели
възторга на вятъра

кой слуша моето говорене
кой проверява мълвата
посрещайки вълни предусещани
смъртни и мъртви вълнения

кой чува моето молене
когато навлизам в студено съзвучие
което прогонва думите меланхолни
на пияния сляп юда в душата си
дявол на стол от зло прикован
нозете ръцете и чашата
на уединението

кой признава висшата инвалидност
в която преставаш да ровиш
за обяснения
и всичко случайно
е просто видение
и тогава крясъци
и неверие

тогава в позора
на слепотата
веднъж запомнила светлина
ведрата сила на изгрева
е пясък във шепата ми

не само тази вечер
предсмъртни песни
и затишия
в изпълнени чаши
на една пълна маса
и наслюнчените разговори
ползващи телата ни
в ръцете си
омърсени

говоря като дявола в себе си
и като онази
която подрежда съня ти
на мрак и блуждение
на посвещаване в нов завет
и тайно подводно течение
в мисълта
повлича в река непозната
говори ми ако разбираш
моето мълчене
в дявола ли търсиш думата
или в мене

не превързвай очите ми
щом дойде отлива
за да се разпозная
в безпомощната суха луна

различи ме!


грози ме мъртво вълнение
от сърца
иззети нощем сърца
посегателствам на истината
за да я спра.

Tuesday, September 27

post




вече бях престанал да питам къде се е родило слънцето
тя имаше сила над мен
какво можеше ли?
да ме затвори
вечер разпалваше буйни пламъци, разноцветни светлини, които играеха по лицето ми, потънало в тъмната си сянка
тя носеше свещите и ги доближаваше до очите ми,
те изпускаха тънка струя ароматен дим, притисках клепачи като обезумял.
да. тя ме затваряше.
клетката
с махагонови решетки
и с особена ключалка
не ме питай за ключалката
не мисли за нея...
аз те питам за слънцето.
боя се, че съм сериозен, за пръв път...трябва да разбереш за него...
аз не знам дали то е смъртно, никой не ми каза как и къде се е родило
заспивам сутрин, тя спуска завесите, прозорците третира също като мен,
лишава ги от прозрачност, лишава ги от откровена двуличност
не й задавам въпроси
тя е решена да се сдобие с мен на всяка цена.
в плен и не знам какво да й отговоря...
тя още не ме е питала.

Sunday, September 25

;)

minor





Тази сутрин съм
разобличението си
и минорна музика навсякъде
във всичко
се събужда
знание
чувам
как с крясъците
се буди
все по-хубава
тъгата ми
в мен утрото
и никакво връщане
следвам музиката
последователна
като вятър

зад гърба й




Говоря ти същото винаги
? защо не поглеждаш
във мен,
а се вслушваш във шумове
няма значение!
( че )
повтарям същите страхове и желания
Защо не долавяш
диханието ми,
когато мълча
Виж ме...
Не било същото!
Защото мъртво е премълчаното
в нас
Погребението - тържествено
и отхвърлящо.
Заседна ми тази грубост,
не беше добре за довиждане.

изрезки

Ако съм болезнен въздух
между думите си,
говорът е ревматичен пристъп,
паметта е хронична болест,
а болките са
периодични
накъснаи
между мен и техния
причинител


***

Храня само очите си тези дни
И като се замисля Всичко е заради тях

***
Голи събития прокарват корените си болни
и заразяват всяко искане
Нищо не се е случило и това ме потиска
Глад и непрестанна жажда прерастват в несбъдване
Говоря Мисля
Потъвам на място
и осъждам липсата на съдбовност
Трябва ли да измисля всичко сама
и пак да се примирявам с нищото?

***

Ако бях дърво
щях да обичам
птиците
повече от листата си
***

Трябва да поговорим.
Но този миг е отминал за теб -
с размяната на въпроси
и упреци
Опрощават се мъртвите спомени
Ние все още се лъжем
подминати
от успокоителни отговори
Трябва да ти проговоря
затова как се нося
вън от строя ти.
Но за теб моят хаос е отминал
Подреденост, къде си ?

Friday, September 16

mr.bungle lyrics

Save me
The heavens have opened
The storm is over
So let's start the parade...

Raindrops
Will turn to laughter
Forever after
In your technicolor heartbeat
And they say
That it helps you forget everything...

Sweet charity

You drink your poison from a cup of gold
Your gift keeps on giving and giving

Perfect photographs
Of Everest days
And postcard nights
Tearing through the paper walls of time

With sunset eyes
Telethons, Grand Canyon hearts
You numb your mind
With gloves of white and turpentine
Even the bombs and scarecrows will sing!

Sweet charity

Save me
The heavens have opened
And I'm alone
Sweet charity

Save me
The heavens have opened
I'm coming home
Sweet charity

Save me
The asylums have opened
I'm coming home
Sweet charity

I'm home free...

the mask don`t scarez me!




имам страх от непознати,
но не и от маскирани!

mike patton




Mr. Bungle
Definition of Shapes


Ideas from the bottom of the ocean
Refracted by the different densities
Mr. Fisherman don't catch a full load
He just keeps floating on the surface endlessly

These morals are lines
Drawn around this shape of mine
Enclosed in the perfect design
Into this ethics mold confined
Define sense

One man's sin is another man's goal
One man's bowels is another man's soul
One man's god is another man's slave
One man's cartoon is another man's creed
One man's jelly is another man's dickweed
One man's flirt is another man's rape
Two definitions for the same shape!

Assumptions from an invalid standpoint
Trying to prove an argument formed amoronically
One place you won't find me Mr. Logic
Is in your dictionary

These morals are lines
Drawn around this shape of mine
Enclosed in the perfect design
Into this ethics mold confined
Define sense

One man's sin is another man's goal
One man's bowels is another man's soul
One man's god is another man's slave
One man's cartoon is another man's creed
One man's jelly is another man's dickweed
One man's flirt is another man's rape
Two definitions for the same shape!

Tuesday, September 13

като мен




В този поглед чета откровенията на моя език...
непознатите за друг думи, странното им звучене в съзнанието, крясъци срещу подчинението и еднаквостта, и кратки съгласия...и много погълнати викове също, много сподавеност има в моя език...и ти го разбираш, нали...толкова тъжен и близък си ми там в мрачната си тясна стая
знам, че като мен, виждаш хората през някакъв странен прах...откъде идва този страшен прах? вятъра ли го донесе...или го носим сами в очите си, видимо е за всички как сълзим сред нормалните, как се свиваме в студените си кожи, неразбирайки езикът им...
може и да не сме виновни...нали може?...знам, че ме разбра, знам защо гледаш така.

Sunday, September 11

ако не искаш да се връщаш...



ако не искаш да се връщаш...
ела с мен там

Friday, September 9

koeto shte potune



Не функционирам в рационално съзнание
по-скоро създавам амнезии
и после си ги забравям
знам и сама колко е непредвидимо

---

Не съм предпазлива,
но страховете ми са
ясновидци.
Ето защо не им вярвам

---
Искам да ти напиша писмо, така че да ме разбереш,
извън порицаващия ме монолог, извън чувствата ми изобщо
По-дълбоко,
отколкото сама мога да изразя с обяснение
Искам да се пришия буква по буква, сълза след сън и усмивка в мрачина..цялата от край до край - в писма
Да успея да го побера, а не да съчинявам вътре в раните си красиви думи
все пак аз просто дишам...
аз съм само едно момиче

Wednesday, September 7

?!!!!!!!!



къде трябва да се промъкнеш и знаеш ли кой ще си спомни за твоето скривалище, когато аз не мога, когато съм далеч ти си винаги в обратна посока.
и си намерил нашата къща без вещи, оставена след завоя, градовете са пред разрушение, нещо трябва да се повтори, но ти не си спомняш...
нито една дума няма силата да ни върне посоката.
и ти се провираш през нощта като крадец и пишеш с нокът нещо по прозореца, заклинание ли е? няма да подейства, докато мислиш за мен...тоест за онази, която бях, тоест, за коя изобщо се опитваш да мислиш, когато не съм нито една от тях...
пътувам с бясна, самоубийствена скорост към светлината, а при теб е нощем и ти си там,до оградата на нашия дом, промъквайки се до корена, да го изтръгнеш, свариш и изпиеш...колко пъти да те предупреждавам, че пиеш силата си...но ти чуваш глас, който свисти във короната на вековния дъб и се преструваш на чужд...
не мисли . спи под небето до звъна на камбаната...рано сутринта поеми по пътя, заобикалящ града...вслушай се ...
тялом няма да ме откриеш, не тъгувай, при мисълта, че съм мъртва, излишно е. спестено ни е, защото трябва да хвърлим светлините си, погледа и диханието...ние сме издължени мостове, които ще съединят други животи, не нашите собствени.
но ето ... аз съм протегнала светлината си и ти говоря...не се плаши...а тръгни към съдбата си, само уплахата спира крилата ти...само смъртното ти желание да ги видиш, за да бъдеш издигнат...откъсни се, напусни тази къща и не отвръщай на лошите погледи.
не бъди уплашен.
има брегове, които те чакат...

Tuesday, September 6

bezputici pak

нямам пътища нито посоки
има само един ръб
в който се блъска челото ми
може би иска нещо да ми напомни
несвяст
не разум

не улица
а плитка река
е потокът - движението
светлините са слепи за мен
бог е разсеян
знам, че отново ме е забравил
на прага си, че отново ще спя
вън от всякакви сгради

o6te v 8:30 se poqviha strannostite. slu4aino, razbira se

нещо се движи напред
за да ми разтваря въздуха
сгъстен
усилието ми
възпира хората

по този път
минавам и се съсредоточавам
във телата
за да ги избегна
за да ги отмина
да заподозра
аутизмът си навреме

в другите не мога да блъскам
себе си

подминаването

имам усещането
че започвам да извървявам тези улици
да, започват да се повтарят
във паметта ми със всяка подробност
и линия...

това ли е ... преминаването

знаех мястото и трябваше
да Избягам...

това е
знаех всичко
не се престорих само че мога
прекрачвам границата
и се спускам
има ли значение каква е дестинацията
безразлично ми е

прогнозата предрича безтегловност
носете си балонът и усмивката - пресичаме...

светофарите танцуват валс
а когато се събудя съм изгаснала
до теб

кой път ти е ясен?
събуждаш се
но с кого

Monday, September 5

good night sleepy



лека нощ
:)

Saturday, September 3


Street Spirit (Fade Out)
Rows of houses all bearing down on me
I can feel their blue hands touching me
All these things into position
All these things we'll one day swallow whole
And fade out again and fade out

This machine will not communicate
These thoughts and the strain I am under
Be a world child, form a circle
Before we all go under
And fade out again and fade out again

Cracked eggs, dead birds
Scream as they fight for life
I can feel death, can see it's beady eyes
All these things into position
All these things we'll one day swallow whole
And fade out again and fade out again

Immerse your soul in love
Immerse your soul in love.

x Y z



храна за душата
храна за тялото
храна от а до я
x Y z
няма значение от състава
това, което ти дава
е предоставено от самия теб
всеотдаен към себе си
всепоглъщащ
храна за тялото
и глад за душата
е предписанието...

smisli????


VLADIMIR DOOKH


Ние нямаме право да измисляме лъжи,
с които другите да живеят
Но при все това
едно ни е отсъдено -
да таим лъжите, с които да живеем сами -
непотребни за истината

-

В сянката на кестена
съм бодлите на плодовете му
съм погледите на всички
съм запис на времето


-

Как, как да избегна навятите страхове, сбъднатите сънища оплитащи в безсъние на смисли, които те прекършват?
Никoй не ми спестява, това което долавям
в полъха,
в студа на водата,
в думите, които отбягват мен
и само мен чакат

Тревите пеят най-вярно
заслушай се нощем,
когато съня ти убягва...

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO