когато ми каза, че го тормозя...

измамих себе си
че искам всичко
получих обратното
пак в мен да заглъхва гласът ми
отправен към някого
пак мене да търся
но понякога се отскубвам от тялото
и бягам
бягам през
заснежени полета
невидими бродещи вълци
по-добре ме познават от всеки
и знаят какво искам да чуя
впивайки зъби
знаят чие име
трябва да викам
знаят от кого винаги ще се крия
и в чия паст съм попаднала
преди да ме разкъсат в техните лапи

затова ми прощават
и ме оставят така
да лежа във безкрая
на монотонна и сляпа виелица
в която косите ми спряха растежа си
и полетяха
и останах
кълбо
което крепи ме с игли
с много страшни игли
на които трябва да благодаря
че живея...
че съм жива, нали?!

аз измамих всички
и себе си
раздадох косите си
за да ги разпилеят
в просторите
на години
валежи
и зависти

сега какво
сега къде
да срещна хищника в себе си
за да бъда щастлива
най-сетне

дори този, който ще ме остави
винаги да е бил вятър
пак оставям сълзите си
да се обесват като виновници
защо???