Хвърчащи листи от април..том 1. :)

Дъдли

Дъдли отиде на разходка, за да потанцува с птиците. Те са грациозни, пърхащи високо във клоните, а той весел и тумбест, прави осморки, стъпва полека или се върти със скоростта на вятъра.
Колко от ясните дни са щастливи?
Дъдли обича и бурята.
Той се страхува само от езерото и онези властни, охранени лебеди.
Дъдли е тромав, но усмихнат и винаги прескача цветята по пътя си. Никога (дори по погрешка) не яде бръмбари, само ги доближава внимателно - те са му другари в споделянето.
Дъдли е много потаен с чадъра си в дъждовните дни. Тогава бърза, отива на чай при пчелите, които много държат да го приготвят с меда си.
Пчелите са чели ужасно много на езика на слепите, затова са мъдри и добродетелни.
Знаят всичко, не само защото го виждат. Ето защо, Дъдли им вярва.
Да, нямаше нужда да се страхува от друго, освен от езерото.
Дъдли се облича в жълто през зимата. Той е най-добрата компания за игри.


----

бримчици изпуснати безпомщни нишчици но здрави възелчета ме започват през сезонът ми се струва подходящ да завали

---

температурни различия в същностите на тези които мислят че обичат
горещо ми е под клепачите водите на моето тяло са изкипели отново

---
6:30

Тишината на всяка трудно събудена сутрин ме пробожда като острие във гърба...
очите ми тежат твърде много, за да видят дори и в ума ми някого
това ми напомня, че ще остана вечно сама...през дните до свършека
Тези сутрини, в които катрана на моето тяло прави съзнанието ми черно и безнадеждно като тежест, като затискащ груб плат
Всяка сутрин е събуждане на дъното...когато душата в шията ми едвам се извива и опитва да ме накара да дишам
---
безразличен часовник
със собствено мнение
само аз знам кога
идва време за чай
бяла чаша със чинийка -
циферблат
---

изкривен песимизъм
облечен
в синята пижама
на баща ми
Дали да не боядисам
косата си синя,
за да си спомня как се усмихвах
на раздвоението
---

усмихвай се до мен. това е нужно. повече от всичките думи.
Стой замислен. Ти си другият.
А аз си тананикам вяло във сладникавото щастие - просто да не съм сама
когато губя даже спомените за обидите, разширява се кръга.
стой със мен. навън е твърде шумно.

---

живеем в издълбаното, без да ни тревожи сивото
И какво ако ние дишаме, когато скалите тук са най-красивите?!
Способни сме единствено да гледаме нагоре...към небето и релефите.
Но себе си не можем. Цветовете ни са твърде ниско.
---
Той е някъде там, под онези дървета, разхождащ се.
Той е там, отново унесен в своите мъжки(и някак си мои) спомени
Сяда на пейката и не чака, когато се взира на някъде
И в сенките на ония чимшири, в своите нощи бездънни се губи...
Но аз знам, че е там...И съм в своето нещастие някак спокойна.

--

Прелиствани страници - толкова пъти - умирали думи
и пак възродени да ме изострят - да ме опълчат
сама срещу себе си - са готови
---

готова на всичко съм аз "неспособната"
безръка за редното и навременното
за другото имам криле
и очи,
които далеч да докоснат
хоризонта потънал във синьо...

---

слънчоглед поникнал сред леда
на една отдавна изгаснала мисъл
изстинал цвят гледа към облаците

---

ще те обичам, ако си забулен в тайни
като загадки ще търся думите
Ако не говориш, а ме водиш...
Ще те обичам, даже да не ми разкриваш всичко
Безкраят е това, което ще открием в тайното и очевидното

---
не ми ли вярваш?
---

едноминутно чувство за изгубеност
кома в лявото предсърдие

---

по гласа ще ме познаеш

---

Затворени очи казват истината
и тялото е категорично,
и в себе си даже съм сигурна
искам да бъда,
но другаде
Дори всеки ден да се местя
Дори да съм гол охлюв
Дори да нямам земя под краката си и надежда
Дори да не знам къде води другата пряка,
да завия в непознатото най-сетне!
---

"My name is Question and Who Are U?"

---
Хората без лица обличат времето безвкусно
в разгулните си и "премерени" дела
Кралете се разхождат голи
Осъдените са такива като мен

---

Кибритени клечки


Барут
---

Крада ли образите, за да живея? Красотата не търпи лишения
Не мога да ги побера, но непрекъснато опитвам да съм дъното,
с което всичко се докосва...

---

Аз съм стръв за сънища
Аз съм сън за сънищата си

---
ЛИСТОПАД
листа
листа
л
и
с
т остават в зелено
а
т листата си тръгват
а съвсем красиви
и съвсем преднамерено

листенца
вместо клепачи
вместо устни
вместо пръсти
вместо вагина
листенца вместени
в нежност
Болна листопадно сама
Изоставени клони е сърцето разлъчено
Есен пиянска

---
9 прозореца
на таена светлина
предпочитам праха по завесите, бих се вглеждала в силуетите
А сега само мълча, осветена от мръсното, което обичат да дишат прозорците
През 9 усти ще поглъщат безличието, а аз ще продължа да се мръщя.
---
черни димящи купчини
въглените, които в които ще се превърнем,
ако продължим да се притискаме

---
забодените клечици в полето
напомнят прекъснат живот
обезмислени същности

---
Амфитеатър на неразбирането
кой играе правилно
и кой ме кара да плача
и кой мълчи срещу всичко,
което ще кажа,
ако проговоря изобщо
играя с анонимността си
на думи
---

Разговарям с невидимия
за времето
и промените
и планетите
които се докосват мислено
за магнетизма на небесното
си говорим
и затова, което не виждаме - за себе си

---

лъскава повърхност
за грапави съждения
плъзгам думите под дрехите
обличам се в измислици
за да се усмихвам на истинското,
ако остана необлечена
---
Разгръщам чувствата си
в минорните обаждания по телефона
Все едно ми е дали съм влюбена
Ще се откъсна от лицето си целувано...
Студено то пак ми върши работа.
Прикрива ме.
Играех на "обичам те", а сега
остана без връвчица моето хвърчило
Вятъра ли беше много силен, че го скъса...
или го дърпах повече от нужното?...
Остава мрачното усещане за дълга зима,
която трябва да изпратя със любезности
Учтивостта не ми отива.

---

Защо ли казвам винаги,
когато съм само до някъде?
Напред е мълчаливо
Винаги е самоинициатива на импулсивните
---

Ще разпилея зеленото. Губим се в дим
Изгубих листата
жълтите купчини - подпалени слънца
откъснати от дърветата на червената есен
ще се въплътя ли в праха им?

---
Разходка с жирафите.
Слънце по стъпките ни
Препускам през картините на неосъществимото
Защото го искам.
И жирафите също!

---
Спокойно!
Всичко ще мине гладко!
:)
Оставям се на благите усмивки и самоиронията...Живот по ноти, последен валс, часън и мястото на срещата познати, а аз с отворени обятия за всеки непознат...Нека ме усетят. Нека сме във транс. Нека тихо. После шумен смях. Нека има Всичко!
Гладко и вода, и възвишения, поля, море, трева осамотение
Красотата пълни шепи с мидички, следи, не белези и спомените лоши да изчезват като мокро в пясък...
Птици да летят!
Спокойно, всичко е в безкрая...не би го спрял...нито ти, нито аз.
----
рецепта за
Десетте пръста :

кръгъл брой усмивки срещу умората от писане!

---

"Есен пиянска!!!" - крещели листата, паднали без да ги усетят в още пълните чаши
Признания недопити понякога носят листата....Но и те си отиват, и те...

---

Звезди в бутилка ром
В безлунна нощ трябва да се напия, за да угаснат угризенията...

---
Говоря
Говоря
а после развои
и чужди думи
и нищо мое
Мълча
Мълча
а после раздори
и нечии укори
и никакви мои
И плача
плача
а после е сутрин
и другите нищо не помнят

---

Не познава нотите, живее в музиката...в някаква си грешна тоналност
и какво от това щом всички са заслушани?!

---

Истина е.
Съществувам като унищожител на мисли,
след които остава бледото присъствие на думи

---

Мъчно ми е за отминаващите влакове
Гледал ли си релсите през лятото
Илюзорна безкрайност за мечтатели...
----

Кучешки вой са мислите ми разлаяни
защо изобщо се вслушвам във себе си,
щом убих разумът в пристъп на раздвоение

Само празнотата си чувствам, вината си...

----
Ицу написа :
Обитавам само част от себе си
---

Но сигурно поиска да се върнеш
да разпалиш хладното тяло
да се блъскаш във всичко,
за да му върнеш, че е станало необитаемо

---

Първичен срив
разместени пластове
на един потъващ ум
ще се докоснат с нищото,
за да ме разберат
Побират ме в несъществуващото
Поглъщам разрухата си - остатък от съзнание
почти изгубено

---

В последствие ще се удавя в биоритмите
на чувстващата плът
Понякога се искам
Улавям гласа си и спирам да питам.
Където свършват намеренията започва
един нов свят
с ново илюзорно покритие,
но с твърдото убежедние,
че има какво да откриеш в дълбочина

---

Следобедът се задушава
в дългите си часове
А преминават цветните
красиви хора
оплитащи телата си
едно-две
да упражним симулацията сливане
едно - две едно- две
познавам или не
докосват ли ме те
участваш ли и ти
Дишам Дишам
а отвътре ме боли

---

Захвърлих ги
Ненужни доказателства
Не исках нищичко да знам
Понякога ми се приисква само
да се смея
безпричинно като тях...

---
Слаботелесно пиколо
мъкне багажа ми
по стълбите, които слизат дълго
и се качват според упадъка...бавно
Аз ще минавам на ден по два пъти,
но не търпя липси -
зад мен винаги ще върви
пиколо с два куфара
усмихнато според своя бакшиш

В хотелските стаи
е приятно и празно
Място за пълни чаши със заключени врати
Полудни за разходки
и дълги нощи, в които с луната
седим и мълчим

Няма трудно напускане...
Има разходи и сметки за плащане
два куфара, които остават без дрехи
и сънено пиколо без бакшиш
Да живееш без минало
е единствения начин,
по който не искаш всичко да спре
---

Утопичен хоризонт - светоусещане
Модерността лежи отгоре ми хоризонтално
И това ми било взаимопомощ!!
---
курсовете по литература бяха безсмислени

Лирическият герой живее в лирическия живот, който сам по себе си не се живее, но е осъществен в безкрая от невеществени доказателства за неидентифицирани обекти.
Можем да извлечем достойнствата, като използваме ключът на лампата, която пък се влияе от диаболизма - светлото и тъмното/разбраното и неразбраното/ непристойното и достойното
---