трудности...

искам да премълча твърде много.знам, че думата ще се измъкне като беглец. ще намери най-неподходящия момент да излезе..ще се възползва от някой много болезнен момент, ще го разсече на две и ей така..ще ме остави да гледам как изтича всичко, което крих...
знам, че тайната е впила устни в рамото ми...постоянно се прегръщам сама, но всъщност се налага да спра. да оставя нещата без предварително замислен изход
това е и си остава грешка.
този ангел живее в стая с червени стени и мълчаливо ме иска. знам, че трябва да очаквам всеки миг появата му. а какво правя?
какво по дяволите искам да направя с всички тези хора??? искам да ги имам...исках да чувствам това, което чувствам мигновено...да...заляло цялата ми вътрешна стена с горещ, топъл шоколад, мисловен трип, кик само за секунда. стига вече. стига вечеее... измъчвам се.
обичам това че се събуждаме щастливи. но никога не признавам на сутринта колко много ми се е плакало преди да легна, колко много ме е раздирало проклетото безсмислено осъзнато до болка очакване
той няма да ме прекрачи. той не иска в моята синя стая.
слънцето е съсипано...предало се е на зимата, която му прави мъгла, за да го разсее...
искам топло ъгълче в червената му стая. искам листите ми в големите му длани и графита на молива му слят с последната буква на името ми...първата буква...
последна ли съм
първа ли бях
не се залъгвам повече за фактите. само скици на чувства по стените, по стените на клепачите и устните....
това жестоко колебание се сервира с топли чаршафи и студен въздух...с разгарящ се спомен и хладен достъп до бъдещето.
страховито е на върха на промяната...падането ще бъде безсмислено.
бъди предпазлив с мен.
бъдете много внимателни, ако решите да проговорите.
което искам ще дойде с мълчание.