Monday, November 14

~ ~ ~

слушам мислите си в един властолюбив, тъжен ден,
отново неразбирателство, отново презрение и глуповата битийност
Навред, всепоглъщаща смърт прибира добрите, които тези около мен
никога няма да достигнат...
Съзнавам разпадането им и не ги гледам вече, предпочитам моето
разочарование да запазя за себе си...от мен те нищо не са спечелили...
Преставам да вярвам в този унизително кратък процес...Просто не се
надявам хората да се съберат, извън рамките на пререканията
И извиквам мълчание, и вглъбеност за себе си, защото нищо друго
не ме спасява.
Това живеене осакатява, а е толкова прозирно...Просто не искат Цветовете.
Съжалявам ги искрено

---

Хладно ми е когато трябва да направя промяната. Знам, че аз съм различната и причината да не продължавам нечия любов, а да я улавям, да я презирам заради двуличие и привидност (или страха от тях)
Гореща земя посреща нозете ми, тя е скарана с мен, отворила паст за мен, но знам, че е време да се отдръпна, защото неизменно другият ще ме погълне. Той е такъв.
Аз съм замислена и изтъкана от нужди да чувствам, да зная за себе си, да се впускам, да ЧУВСТВАМ.
Студът ще ме придружи и хладното му присъствие ще покаже най-важното, че аз съм тази, която пламти и върви към Огньовете...Някъде отвъд

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO