1:19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
Битие
не разбирам...просто вися във пространството - някъде над земята, с неясна представа за слънцето и телата ...въртят ли се, около мен или плоски са...назначиха ми ново лечение, 3 пъти в седмицата сред другите. 72 човека.
съвсем жестоко решение за моето положение.
сега искат да ми втълпят език и желание да бъде познанието наизустено.
нещо като имунизация за навън. нещо като свидетелство за първи клас.
да вървят по дяволите.
не разбирам, когато не спиш 40 часа и аз не се вмествам в тях,
нямам достъп до теб, никога няма да имам до теб, теб, допир - какъвто го разбирам аз. достатъчно паталогично ли изглежда.
искам деветия живот на котката...
преди това скокове от високо. много. и всичките незапомнени.
няма значение наличието на страх, смелост, различие.
все така сама съм с последната си възможност
дали ще откъсна кончето, което виси
или ще го отрежа - за по-лесно,
или ще ти поискам огънче
три дни имам да реша
на четвъртия ще използвам животът си
или той ще е само спомен за теб...за близките...за непознатите...за поучаващите...
за неподозиращия, който иначе би се спрял на мен.
не разбирам прогнозата, градусите, знаците на природата...
защо прочитам есен в чертите на зимата...
да затрупа планинския чистия сняг
да се излекувам най-сетне
