отговор на Писмото

още една случайност, без изобщо да съм си вярвала, че някои ще се занимава с моите сантименти и състояния...по-скоро мислех за лекарска помощ, отколкото че някой ще тръгне да ме разбира.
нали се сещаш...достатъчно апатия съм събрала, за да затворя кръга, но не искам...затова кръга сам дойде да ме пита ще го затварям ли, или не.
и аз казах не.
и той се съгласи.
какво е да съм в теб?
измислям си сънища от толкова време искам но не знам с кой влак влизам но нямаше даже прозорци да разбера от колко време я няма светлината и всичко е всичко е ужасните ЧУВСТВА които просто не спират да нахлуват и напускат ... не ми дават да направя нищо друго, освен да ги пускам на въздух.
това е.
искам много да съм там където се разхождаш, знаеш ли.
и също искам да....но не мога да го кажа
камъните и ливадата
и бялата пейка
и същите облаци
каквито искам да видя
на фона на всичко...и времето
изобщо да няма значение чисто пространство за звезди думи без обяснения
всичко - са много малко неща, които ми липсват.
чудя се, ако се върнеш и ме видиш случайно някога ще познаеш ли в каква топлина е обляно съзнанието ми...колко малко е длъжно да споделя света и как трудно го прави...без т.. (не се четеш)
изобщо контрастите в небето си говориха с мен тази вечер...а цял ден се разхождах с Ели, цяла нощ се заливахме от смях, вместо със сълзи(тях си ги преглътнахме по обясними причини, просто пихме бира, дявол я взел липсата, която изпитваме една без друга) не знам...нишките се прекъсват, но в природата им е да са преплетени...
затова всичко е шарено и там при теб, и тук при мен, и навсякъде...навсякъде може да бъде всяко едно място в даден миг на вдъхновение всички точки на планетата се сливат в една и това е то. това е то всичко е там.
в теб или мен
?
дали имат значение хилядите листи в милиардите книги, които са си всъщност бели в името на естетиката...която не е наше хрумване
истината е наше хрумване
идеите ми са видения отражение на очи и думи на думите ми в очите ти някога и тези които просто ще видиш докато мълчим ... през времето
моля се за чисто пространство....
знам една алея дълга колкото света, вървейки по нея е винаги есен
знам едно място, там ти се присънва пролет и се будиш по първи петли - излекуван
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))