november has come

ей сега като вървях насам ...
и валеше сняг. наистина като онзи дребен снежец с едва оформени и различими снежинки.
гледах нагоре и една влезе в окото ми.
помислих си, че ще стана изведнъж зла и студена.
аз не мога да се разтопя, едва ли...
ужасно ми е студено...макар да обичам това самотно вървене.
и престанах да мисля за малкото си любови.
това страшно ли е?
без парашут се приземих от мястото на безтегловност тук - където всичко има име и цена...и аз трябва да ги зная...
да наизустя хиляди неща и да бъда "себе си" колко отвратително изтъркано звучи това себе си, което ненавиждам и бих ползвала за стръв...само риба да бе останала...
речно студено ми е.
водата носи камъни. те се утаяват някак в мен.
нямам отговор на "защо"
За нищо нямам отговор.
само знам, че има моменти в които съм като пухче от памукова нива отлетяло с юлския вятър далеч.
а друг път тежа повече от теглото си. повече от всичко.
една луна, на която няма нито живот, нито вода, нито каквито и да било признаци за нещо...
но се усмихвам...на теб:)

---

от сутринта някакъв черно-бял филтър се спусна над всичко
Бавно започнах да се обличам - цвят след цвят, обръщах се
с унес и после сякаш ключе на механична кутийка с мелодия
се въртеше някъде там на гърба ми...около какво се въртях,
какво пееше в мен? Само знам, че приемах да се повтори...
още веднъж.поне още веднъж да ме измъкне от безусловния
тъп ритъм я-де-не - с-та-ва-не - бър-за-не
С нов пулс се движа навън
и настъпвам леда,
плъзгам се по огледалните улици
надолу нагоре наклонени
И се питах къде ли съм тръгнала в този замръзнал град, в този
стъклен ден на ноември...колко много от тях не намесвам в живота си
Непознатите се тълпят, препускат в коридорите между сняг лед
тротоари виещи се особено
Колко различен път е това. Колко различен е този път.
Как се усмихвам в себе си
Черно-бял блед леден е въздухът и мъглата протегнала
своите длани безкрайни ...
като някакъв звън вървежът ехти - стъпки - спомен- за мен
Колко самотност събрана в лявата ми страна, в празния
топъл джоб плахо отпускам ръката си...
заговорих студът, но той уплашен отмина
това е историята :)