р с

вече нищо не помня..
лицето ми се е променило,
пейзажът е друг,
ниски и високи
всички са високи
само ниска трева
само тя дочува
тази песен
и всичките песни
ако успявам
да мисля за тях постоянно

ще кажат
че полудявам
ще кажат
че аз не чувам
че не съм ги чула да казват
ще се оправдават
всички стоят високо
без да помръдват
кажи ми това ли им е отсъдено
защо ние с тревите
в ниското
защо само шепоти
и знамения


вече не помня какво се е случвало
преди водата да залее съня ми
преди преди
няма преди и губя оставащото
много много студ се топли
в болните мисли
задлъжнявам
увеличават се само
списъците на листи
списъци със причини
причини
за безредици
и бедствия
и застудяване
в празната стая
в празния град
бил ли е друг
бил ли си в него
свой
твоят път
бил си всъщност по него?

без глас
ме оставят
полу-глас
казват
и там красотата
в мисълта,че не биха
ме разпознали
сред другите
било хубаво
знаеш ли
хубаво е
и всичко
с цвета си
и всеки с мястото си
и височините също
дори те са простени
стига да не пречиш
на шепота на сърцето

на сърцето ми
легнали
не едно
не две,
а три
щурчета
приспивни
от най-тихите

кажи сега
че е лято
или че не ми вярваш
много вече много несъвпадения
на не-спътници и не-видения
и не-сънувам-а-тъгата ми се учи
да рисува
хубаво
като дете -
дървото без корени,
цветята колкото къщите
и някакви хора...
едвам се крепят на телата си- клечици