shh!!

ще сгънеш ли едно квадратче от хартииката си за мен?
така, че вече да не е прозрачна...с остри ъгълчета...
това ще са очертанията...
ще го оставиш ли на някое място, което само ти знаеш?
ако с времето го затрупаш с неща и то се прегъне, смачка,
изцапа, напои с други цветове, добие друга форма...
сигурно ще се сетиш за мен тогава...ще го потърсиш и няма
да го познаеш...
и все пак, то ще си е още там, където си го забравил,
където си го оставил, на мястото, което само ти знаеш...
там ще са очертанията на две-три думи, които исках
да ти кажа, да затворя в лист хартия, да ги пусна на свобода
в писмото...което никога не ти пратих...
Днес е мрачно, дори да се опитва обратното...пак е мрачно.
пак искам да знам къде си и колко сам...пак създавам
едно мислено квадратче да прибера пожеланото...
свий хартиена фунийка и пусни вятъра през нея...
чакам да ми кажеш...
това чакам да чуя...