Аненски

Черен силует

Докато с тоя раснещ страх в душата
живеем още, с изтерзана плът,
днес помежду си и сами сърцата
се лъжат и изстивайки, мълчат.

Притиснала стъклото снежно с гръд -
среднощ ни дебне болестта позната.
И само на Кръга коварен двата
му края търсят да се приближат.

Разяден съм от скър, с тревога гледам
да вникна в тоя свят с мираж неведом...
Изчезва той - и само блясък блед...

Тревясал парк...залостена врата...
И сняг вали...и черен силует
скован в гранита на огледалата.

Инокентий Аненски