Повече от това да виждам не мога...

Очите са дар и прокоба
за мен, него и за избраните
Ние няма да бъдем запомнени,
а само света през очите ни

Взирам се до болка,
прониквам и мисля,
кога ще ме заговорят дърветата,
кога улиците по дължина ще се слеят,
докато не ги забравя всичките,
докато не разбера, че Някъде
е един мечтателен хоризонт,
един страшно приближаващ се хоризонт,
който идва да ме притисне до стената
на една мисъл:
че аз не се движа
И винаги в това безпосочие
съм била щастлива със своята зависимост
от тъга, сини, студени пламъци,
в които да тлее и последния спомен
И винаги съм искала само едно -
тих кръг, незабележим,
без очертания,
в който усещаш окръжаващото
като висока, прозрачна стена
отвъд нея - всичко друго:
ледени утрини,
разгърнати вечери,
театрални завеси са всички,
перуки и осветление
-декор-
в мен е салонът
и главното действие
винаги е непредвидимо,
защото съм просто свидетел
зад стъклото увеличително...