Борхес II

Легенда

Авел и Каин се срещнаха след смъртта на Авел.
Вървяха през пустинята и се познаха отдалече, защото
и двамата бяха много високи.
Братята седнаха на земята, запалиха огън и хапнаха. Мълчаха,
както мълчат уморените хора, когато денят залязва. На небето изгряваха
звезди, коиго още не бяха получили име. На светлината на пламъците
Каин видя на челото на Авер белега от камъка и изпусна хляба, който тъкмо
поднасяше към устата си, и помоли да му бъде простено престъплението.
Авел отвърна:
- Ти ли ме уби или аз те убих? Вече не си спомням; тук сме заедно, както преди.
- Сега знам, че наистина си ми простил - рече Каин, - защото да простиш значи
да забравиш. И аз ще се помъча да забравя. Авел бавно рече :
- Така е. Докато има угризения, има и грях.

Из "Възхвала на мрака" 1969

ТИ

Само един човек се е родил, само един човек е умрял на земята. Да твърдиш обратното е просто статистика, невъзможно събиране. Толкова е невъзможно, колкото да събереш мириса на дъжда и вчерашния си сън.
Този човек е Одисей, Авел, Каин, първият човек, подредил съзвездията, човекът издигнал първата пирамида, човекът, изписал хексаграмите на Книга за промените, ковачът, вдълбал руни върху меча на Хенгист, стрелецът Ейнар Тамберскелвер, Луис Де Леон, книжарят, родил Самюъл Джонсън, Волтеровият градинар, Дарвин на носа на "Бигъл", един евреин в газовата камера, с времето - ти и аз.
Само един човек е умрял в Илион, при Метавър, при Хейстингс, при Аустерлиц, при Трафлагар, при Гетисбър.
Само един човек е умрял в болниците, на кораби, в гнетяща самота, в [...] на навика и любовта.
Само един човек е видял необятното утро.
Само един човек е усетил на небцето си свежестта на водата, вкуса на плодовете и на месото.
Говоря за единствения, за едничкия, за оня, който е винаги сам.